Космическият апарат Луна 2

Вторият космически апарат на СССР по програмата  Луна с цел изследване на Луната е Луна 2.  Апаратът става първият обект, който достига повърхността на Луната, в областта Маре Серенитатис в близост до кратеритe Аристид, Архимед и Автоли

2011-09-12 13:13:03
Космическият апарат Луна 2
Вторият космически апарат на СССР по програмата  Луна с цел изследване на Луната е Луна 2.  Апаратът става първият обект, който достига повърхността на Луната, в областта Маре Серенитатис в близост до кратеритe Аристид, Архимед и Автолик. 

Апаратът по конструкция е подобен на Луна 1,   запазвайки сферичната си форма с монтирани антени и инструменти. Оборудването включва радиотелеметрична система, магнитометър, Гайгеров брояч, сцинтилатор, микрометеоритен детектор. Не са монтирани ускорители.

Най-значимото откритие, направено с помощта на апарата, е съществуването на слънчевия вятър, използвайки йонните детектори, разработени от Константин Грингауз. Луна 1 загатва за съществуването на този феномен, и Грингауз сменя планарната подредба на йонните детектори с пирамидална за по-точни измервания на плазмения поток.

След старта  на 12 септември 1959 година и ускорението до втора космическа скорост, Луна 2  се отделя от третата степен на ракетата-носител,  която следва апарата по траекторията му към Луната.

На 13 септември  1959 година бива изпуснат натриев газ,  който улеснява следенето на апарата и представлява експеримент, разкриващ поведението на газовете в космоса. В същия ден 33,5 часа след старта сигналите от апарата спират на място с координати от 0° и.д.  и 29,1° с.ш. Не е установено наличието на магнитно поле или радиационни пояси около Луната.

Данните от апарата сочат промени в електронния поток и енергийния спектър  на радиационния пояс на Земята. Оборудването включва магнитометър  сходен с този на Луна 1, с обхват от -750 до +750 nT и грешка от 12 nT. Апаратът поддържа въртене около голямата си ос с период от 840 s и прецесия от 86 s. Данните от магнитометъра се отчитат приблизително веднъж на минута. Според командването на мисията, точността на измерените магнитни полета е 50 до 100 nT. Потвърдени са стойностите на интензивността на радиацията в земните радиационни пояси, както и, че магнитното поле на Луната е най-много 100 nT в близост до повърхността.

Апаратът носи на борда си три комплекта гербове на СССР, два от които са сферични и с повърхност, съставена от петоъгълни елементи. В центъра на сферите се намират експлозиви с цел разпръскване на елементите по повърхността на Луната при падането на апарата. Елементите са изпълнени от неръждаема стомана и носят релеф на герба на СССР, както и „септември 1959“. Третият комплект гербове се намира на третата степен на ракетата носител, която се сблъсква с Луната 30 минути след апарата. Състои се от капсула, запълнена с течност и множество алуминиеви парчета с отпечатани герба на СССР, „септември 1959“ и „СОЮЗ СОВЕТСКИХ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИХ РЕСПУБЛИК“.
На 15 септември 1959 година Никита хрушчов подарява на Дуайт Айзенхауер  един сферичен комплект от гербове.
Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия